If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Във неочакван и неистински,
почти невероятен час
през пясъка на всички рискове
пристигна любовта при нас.
Пристигна и букетче радост
поиска тя да ни даде,
пристигна ненадейно, гратис
и дявол знае откъде.
А ние - зли, недоверчиви -
със нея тримата вървим
и питаме се мълчаливи
къде ли ще я подслоним.
И спираме. И хлопват в мрака
две независими врати.
Но тя стои пред тях, тя чака
и като кученце скимти.
Земята слуша как затихва
обиденият тъжен вой
и няма кой да я повдигне,
да й помогне. Няма кой.
И ето - тръгва с крачки леки
нанякъде пак любовта.
А ние виждаме, но всеки
стои зад своята врата.
Недялко Йорданов
1967
п.п. а преди малко се сетих за един разказ, който харесах преди години.
вярно, не е поезия и не е твърде кратък, но пък може да се чудите какво да прочетете за лека нощ
Някой ли открадна сърцето ти,
което плачеше нощем на сън.
Овяхна нещо вътре в тебе,
не поглеждаш дори навън.
Ще оставиш ли това,
за което си мечтал
и с години си се борил,
път, по който си вървял, аааа, ааа…
Някой ден сърцето
ще поиска, ей това,
което ти си му отнело,
без дори да си разбрал.
Някой ден сърцето,
ще те те съди за това,
за т'ва, че много си го лъгал.
Никога не казвай "Да",
когато чувствата ги няма в теб,
когато ровиш свойта самота,
пак се луташ за кой ли път,
уморен от своя бяг,
продължаваш все на там,
вътре някъде дълбоко в тебе
И винаги оставаш сам…
Песен на Щурците, тескстта не знам на кой е, сигурно е техен, а ако не е сори, ама не знам автора
КОННИКЪТ
Кой препуска диво в нощта,
слял се с коня си в безумен
устрем,
сякаш гони края на света
свил до болка немите си
устни?
Чуй камшика как свисти
и разсича с ярост тишината
Коннико, какво ли търсиш ти,
че летиш към края на земята?
Няма да се спреш за миг едва,
няма към какво да се
завръщаш.
- Устремът е моята съдба,
рискът е печалната ми
същност.
Хората в спокойни нощи спят
в тихите си сънища.
Мен ме гони лудият ми път
през нощта нагоре към
звездите.
Хората... не бягам аз от тях.
Зная - просто нямам вече
време
нерви, думи, помисли и страх -
аз от тях изплетох своето
стреме.
И летя към моя хоризонт
и летя към кулите от пясък.
Миналото си смених за кон
и за мен избора е ясен.
Кой препуска диво в нощта?
Аз препускам диво в нощта!
Alfa Romeo 156,2.0TS 98 г.
Нагоре по стълбата, която води надолу
sigpic
Спасявам си душата.
Използвах за алиби старостта
и се оттеглих —
в спомена,
в природата,
в приятелството,
в книгите...
(Нали светиите отшелници
са били грешници на младини!)
Спасявам си душата.
Изключвам телефона.
Изключвам телевизора,
когато блъвне във лицето ми
човешка кръв и пещерна омраза,
когато почнат да ме давят словеса,
звънтящо кухи,
самовлюбени,
лъжливи,
когато чуя как води и лесове,
зверчета и деца,
дори и риби
пищят до небесата...
Спасявам си душата.
На края на града.
На края на живота.
И само сутрин,
между съня и будността,
внезапно
усещам тялото си младо,
духа — непримирим и горд,
и ми се струва —
ей сега ще блесна,
ще се стоваря, справедлива като меч,
над този мръсен свят!
Или ще го целуна,
и той — току-що сътворен —
невинно ще ми се усмихне...
Станка Пенчева
Grande Amore: Alfa Romeo 159 1.9 JTD My Red Love
AR 145 1.4 TS - ex
Момче, какво засвири? Покрай мен
долавям в парка шепнати повели
и стъпки.Виж, сред тия цеви бели
на сиринкса душата ти е в плен.
Защо я мамиш? В звуците витае
и се оплита, без да разбереш;
по-силна от живота песента е
и с плач я ражда твоят луд копнеж.
Мълчание й дай, та пак душата
преливаща в обилие да блесне;
там ставаше и мъдра, и богата,
преди да я омаеш с нежни песни.
Чуй ме, мечтателю, преди целта
прахосваш полета й, тя ще страда;
с криле, прекършени от песента,
стените ми не ще прехвърли тя
след моя зов към вечната наслада.
Райнер Рилке
Alfa Romeo 156,2.0TS 98 г.
Нагоре по стълбата, която води надолу
sigpic
Измежду полските треви
блестеше в нощните тъми
една светулка лъчезарна...
(С това си качество, уви! и тя е злощастна
кат другите светлини на нашата земица!)
Внезапно бухалът, врагът на всички светлини,
най-грозната, най-злостната и най-коварната птица,
подгони светлата мушица
и най-подир я улови...
- Какво ти сторих?... - Ти ми пречиш!
Умри! - Че как ти преча? - Светиш!...
След таз присъда кратичка и ясна
светулката угасна
и се във вечност пресели,
или с по-други речи -
в търбуха
на бухля!...
Стоян Михайловски
Grande Amore: Alfa Romeo 159 1.9 JTD My Red Love
AR 145 1.4 TS - ex
Измежду полските треви
блестеше в нощните тъми
една светулка лъчезарна...
(С това си качество, уви! и тя е злощастна
кат другите светлини на нашата земица!)
Внезапно бухалът, врагът на всички светлини,
най-грозната, най-злостната и най-коварната птица,
подгони светлата мушица
и най-подир я улови...
- Какво ти сторих?... - Ти ми пречиш!
Умри! - Че как ти преча? - Светиш!...
След таз присъда кратичка и ясна
светулката угасна
и се във вечност пресели,
или с по-други речи -
в търбуха
на бухля!...
Стоян Михайловски
Ужаст!!! Каква ужастна птица!!!
Уважавам таланта да редиш думите, но когато не са верни...е тъпо!
Сори, ма съм горски и не харесвам и приказката за червената шапчица...заради вълка, нали се сещаш...не е лош...а тая кучка...е те това е ку..енски номер!
Е като сме тръгнали на басни, ето и от мен една:
Стоян Михайловски
Дъб
Балкански дъб се възгордя и каза: - Тоз Балкан
От мен, за мен и в мен живее!
Аз съм гигант! Аз съм титан*!
И естеството*
Пред мен благоговее! -
Самопоклонство дълго време не вирее. . .
Гръм падна от небето
Връх дъба - повали го -
И с най-нищожните трънаци приравни го. . .
***
Ти който себе си наричаш господар, -
В какво се различаваш ти от простий колибар?
И ти, и той, еднакво немощна човешка твар, -
Днес оживена кал,
А след два дни безжизнен прах. . .
У тебе и у него — заран пeсен, смях,
А вечер охкане и жал. . .
О, да, и той, и ти,
Пред Божията слава вий сте суети
Безславни,
А пред гробовний червей мърши равни!
Alfa Romeo 156,2.0TS 98 г.
Нагоре по стълбата, която води надолу
sigpic
Comment